Според автора на тази теория, основните хранителни вещества не трябва да се консумират по едно и също време, това означава че белтъчините, мазнините и въглехидратите трябва да се консумират поотделно, в различно време. Той се аргументира като казва, че основният храносмилателен ензим в устата, амилазата на слюнката, разгражда въглехидратите (нишестето), който действа само в лека алкална среда. Затова тяхното смилане се прекратява в стомаха, където активността на амилазата се потиска от киселия стомашен сок (който се излива като смилане на белтъците), и се подновява едва в дванадесетопръстника под действието панкреатичната амилаза. Затова, казва Шелтън, ако на обед приемате белтъчна храна, не яжте и въглехидрати.
разделно хранене
Мазнините пък потискат отделянето на стомашен сок и с това затрудняват смилането на белтъците в стомаха. Затова, прави друг извод Шелтън, яжте белтъци и мазнини в различно време. Той отива и по-нататък, като не препоръчва едновременното приемане на два различни по произход белтъка или на два вида въглехидрати (захари и полизахари, тоест съчетаването на захар, мед или сладки плодове с хляб, ориз, тестени изделия).
Вярно е, че ензимът на слюнката прекратява действието си, когато дойде в контакт със силно киселия сок от своя страна се инактивира, когато премине в дванадесетопръстника, че мазнините потискат отчасти стомашната секреция. Обаче от тези и някои други такива взаимодействия не могат да се правят изводи и да се дават съвети за отделно хранене само с белтъци, само с нишестени или само със сладки и т.н. храни. Организмът не само, че не може без мазнини, въглехидрати и белтъци, но не може и без едновременното им присъствие в кръвта и тъканите.
Синтезът на белтъци от аминокиселини в тялото, както и метаболизмът на самите аминокиселини са най-тясно преплетени и зависими от метаболизма (изграждане и разграждане) на въглехидратите. Установено е и опитно, че белтъците се усвояват много по-пълно от организма, когато се приемат едновременно с въглехидрати. При недостиг на въглехидрати се развива непълно изгаряне на мазнините с образуване на токсични вещества. Както е известно, в основата на захарния диабет лежи нарушеното изгаряне на въглехидрати в организма (поради недостиг на хормона инсулин), но най-тежките смущения при това заболяване идват не от нарушението в обмяната на самите въглехидрати, а от произтичащото от него нарушение в обмяната на мазнините.
Но дали пък белтъците, мазнините и въглехидратите не си пречат взаимно, докато са още в храносмилателния канал? Видяхме, че дълбокото смилане на трите вида хранителни вещества започва след стомаха, в дванадесетопръстника, където се изливат панкреатичния сок и жлъчката. Сокът на панкреаса съдържа ензими, предназначени за разграждането на белтъците, и на мазнините и въглехидратите. В зависимост от състава на храната едни или други от тези ензими могат да преобладават.
Когато храната е съставена предимно от мазнини, панкреатичния сок е богат на липаза, а обеднява на трипсин и амилаза. Когато обаче се приема храна, съдържащата вещества от трите вида, например мляко, тогава всички ензими са представени добре в панкреатичния сок. Във всеки случай антагонизъм между ензимите няма. Нещо повече, някои от тях взаимно се активират. Едновременното присъствие в храната на захари и полузахариди, срещу което Шелтън също се обявява, в действителност е много изгодно за организма, защото така се поддържа едно постоянно ниво на глюкозата в кръвта.
Един от най-сериозните аргументи против системата на разделно хранене идва от състава на млякото, предназначено от природата за хранене на детето в онзи най-ранен стадии от живота му, когато секреторния апарат на неговата храносмилателна система е още съвсем неукрепнал и лесно уязвим. В майчиното мляко белтъците, мазнините и въглехидратите присъстват заедно, а това не би се допуснало от природата, ако беше нефизиологично и неизгодно за детския организъм.
Има, разбира се, отделни хранителни продукти, които са не съвсем съвместими един с друг. Както има и такива, които се съчетават отлично помежду си. Хората открили тези съвместимости и несъвместимости през своя многовековен опит и са ги отразили в националните кухни и в хранителните навици. Но това са отделни хранителни продукти. А да се проповядва разделното приемане на основните хранителни вещества изобщо, това е неправилно и ненаучно. Напротив, трябва да се стремим да включваме при всяко хранене възможно по-голям брой хранителни продукти. Само така ще се доближим спонтанно, без употреба на таблици и изчисления, до задоволяване на потребностите на човешкия организъм от белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини, минерални вещества и други.